По-сладко е от шоколад

.. а сега накъде?! Наскоро си зададох този въпрос и жалкото беше, че с него дойде и края на нещо красиво. Малко, нежно и много сладко, като парче черен шоколад. Последното парче винаги ми е било най-сладко, противно на логиката, може би защото с него свършва блокчето?! Дълго след него усещам какаовата горчивина, като спомените дълго тлеещи след края.. и тогава се натъжавам. Липсва ми усещането на топящия се шоколад по устните ми, уханието му пропито по кожата ми, потръпването от допира с езика ми.. Липсва ми и спомена.. така нежен и чист, толкова ясен, реален.. един сред многото и така различен, като шоколадите, толкова много различни видове, но открояващ се един.. на твоя любим вкус. Незнам защо направих този паралел, но ми се стори удачен, защото и двете ме карат да се усмихвам, а и заради нещо друго. Когато поглеждам назад, виждам себе си така слънчев, истински.. такъв какъвто съм и сега, но е различно.. някакси по хармоничен може би?! Разбирам, че няма за какво да съжалявам, тъгата е само пазител на изживяните чувства, разбирам и това, че получих много повече отколкото съм подозирал.. днес съм щастлив и благодарен, че имам тези спомени.. спомени по-сладки от шоколад.